Top
3м, светлоотразители

3М светлоотразително фолио – победител в битката за светлина и сигурност на пътя, част I

Сигурност и безопасност със светлоотразителното фолио


светлоотразителни пътни знациСпоред действащите български закони всяка кола на пътя трябва да разполага със светлоотразителна жилетка. Такава трябва да ползват и велосипедистите в множество ситуации. Тежкотоварните автомобили са облепени с рефлективно, светлоотразително фолио, което издава габаритите им в тъмното. Собствениците на леки коли пък го използват за повишаване на сигурността и по естетични причини. Всички официални пътни знаци се изработват със слой светлоотразително фолио. Малко хора обаче знаят историята на материалите, които направиха пътищата по цял свят толкова безопасни. Голяма заслуга в тази област имат и пионерите от американската компания Минесота майнинг енд манифакчъринг (3М).

С налагането на автомобилите като основно средство на транспорт и постоянното вдигане на скоростта, която развиват, сигурността на пътя станала сериозен проблем в началото на миналия век.

Как 3М направили нощното пътуване по-безопасно ?


Стъклени отражатели върху пътОсобено рисковано било пътуването нощем. Първоначалните опити да се подобри ситуацията включвали редица нововъведения, като поставяне на огромни пътни табели, боядисани в ярки цветове. Това обаче не дало желаните резултати. Затова през 1937 с проблема се заели изобретателите от .

Инженерите на компанията от Минесота имали идеята да създадат материал, който да притежава ретрорефлекция – способност да връща светлина обратно към източника й, а именно колите на пътя и техните водачи. За целта експертите започнали опити със стъклени мъниста, които действали като миниатюрни отражатели. Закрепени плътно едно до друго те давали желания отблясък. Първите експерименти били обещаващи – мънистата отразявали светлината по правилния начин. При тестовете обаче излезли наяве дефектите на тази система. Изложените на стихиите мъниста си губели изцяло свойствата дори при слаб дъжд, тъй като водата изкривявала светлината. Освен това прах и боклуци прониквали в пролуките между топчетата. От решили проблема като ги покрили с прозрачен горен слой, който запълнил цепнатините и придал на материала гладко лъскаво лице. Наложила се обаче малка промяна в плана. Първоначалната идея била светлоотражателите да се закрепят върху самия път. Поради проблеми с устойчивостта на материала обаче се преминало към план Б – монтирането му на крайпътните знаци. Така се стигнало и до първата връщаща светлината табела в света. Създадена от тя била поставена на път в околностите на град Минеаполис в щата Минесота през 1939 г. Скоро тази технология добила внушителен комерсиален успех и останала единствена на пазара в следващите 25 г. Материалът, който бил наречен Енджиниър Грейд обаче достигнал скромните 8 процента ретрорефлексия – доста скромно постижение. Затова инженерите на компанията решили да не чакат друг да ги задмине, а сами да подобрят този показател и да бият собствения си рекорд.

3М светлоотразителни табели

3M подобрили качеството на светлоотразяване


За да увеличат светлоотразителните свойства на материала в задната му част прибавили полупрозрачен сребристо бял слой. Това намалило загубата на светлина в системата. Прозрачният лицев пласт на Енджиниър Грейд обаче имал смесен ефект – той предотвратил тоталната загуба на отражение при лошо време. Освен това придал гладък облик на материала, което до голяма степен спомагало за самопочистването му. В същото време обаче той повишил загубата на първоначално навлизаща светлина. За този проблем било намерено брилянтно решение. Вместо да покрива плътно мънистата и пролуките между тях лицевият слой бил поставен на известно разстояние. Това било постигнато като полимерът се закрепял директно за издатини в основата на материала, а мънистата били нареждани в оформени малки шестоъгълни джобове.

Свелоотрозители върху път

Така в голямата плоскост се формирали миниатюрни независими светлоотразителни клетки с диаметър от близо 6 милиметра всяка. Затова отдалеч материалът приличал на пчелна пита. По–важното обаче било, че мънистата вече не докосвали горния слой и оставали напълно защитени от атмосферните влияния. Освен това ако една от клетките случайно била повреждана останалата част от материала запазвал своите свойства. Миниатюрният размер на капсулите спомагал за това и от голямо разстояние дефектиралите части били почти незабележими.

Comments are closed.